18.09.2007 г., 16:28 ч.

Хормонна треска 

  Поезия
495 0 6
 

Сърцето ми задъхано във гърлото

безропотно, усилено тренира,

а тялото ми, в мушама загърнато,

отпуснатите кожи си прибира.


Повтарям упражнения до втръсване.

Салати ям - безсолни и безвкусни.

Но ако си повтарям непрекъснато

„Ще се родя!" - навярно ще се сбъдне.


Жабоци гневни квакат във червата ми,

в ушите ми змии отровни съскат,

но заедно с това растат крилата ми

и аз метаморфозно ще се сбъдна.


И всичко това е някаква химическа,

биологична и хормонна треска.

Любовен блян по две ръце лирически!

И да не чувам думата "гротеска"!!!

© Весна Драганова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??