Хормонна треска
Сърцето ми задъхано във гърлото
безропотно, усилено тренира,
а тялото ми, в мушама загърнато,
отпуснатите кожи си прибира.
Повтарям упражнения до втръсване.
Салати ям - безсолни и безвкусни.
Но ако си повтарям непрекъснато
„Ще се родя!" - навярно ще се сбъдне.
Жабоци гневни квакат във червата ми,
в ушите ми змии отровни съскат,
но заедно с това растат крилата ми
и аз метаморфозно ще се сбъдна.
И всичко това е някаква химическа,
биологична и хормонна треска.
Любовен блян по две ръце лирически!
И да не чувам думата "гротеска"!!!
© Весна Драганова All rights reserved.
