dstanchev (Димитър Станчев)
4 0
9.06.2011 г., 11:27 ч.

Храмът 

  Поезия » Любовна
428 0 2

Храмът

 

Стръмно висок е  блестящият храм.

Върхът – недостъпен, надменен и сам.

Поклонници рядко изкачват до там.

Вятър  в стъблата  на  органа пее.

Свещици притихват в свойте гнезда.

Храмът самотен гореща молитва копнее.

По чудо достигнал, невиждащ, безсилен,

с чело побеляло свещените двери отварям.

Пълзя коленичил, покайно обречен.

За прошка причастна ръцете протягам.

Тяло и дух – възел от  грях първороден.

Светлик от икона прорязва въздуха леден.

Взор опрощаващ над мене се свежда.

Приютен с благослов до олтара прилягам.

Опростен, ослепен от любов засиявам.

Поклонник навеки във тебе оставам!

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??