Храни ги тези гълъби у теб -
отвън е всичко огледало.
Зрънца им хвърляй – божи мед,
отглеждай ги в душа на ангел.
Полей изсъхналите цветове
със капка вяра във доброто.
Изгрей от слънчево лице
на дявола ти във окото.
Събуждай жив камбанен звън
със пулса на сърце човечно.
На бедния дарявай сън
от най-безценните си грешки.
И не съди - ни себе си, ни друг,
каквото трябва – нека става…
Храни си гълъбите ти, напук,
защото полет заслужават…
© Михаил Цветански Всички права запазени