23.06.2009 г., 20:53

Християнство

594 0 2

    Християнство

 

Наивната доктрина,

в която се заляга

трагичната кончина

на някакъв бродяга,

който приживе решил

да спасява от поквара

и че, с облика си мил,

таз идея ще прокара.

Идеята добра е,

но търси изпълнител.

Човек, ако желае,

не трябва му учител

или пък божи храм,

дето го подканя

да иде и със плам

робски да се кланя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме си храм...
  • Имаш право.Ако човек не носи храма в себе си,никой не може да му помогне!Поздравление!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...