23.06.2009 г., 20:53

Християнство

590 0 2

    Християнство

 

Наивната доктрина,

в която се заляга

трагичната кончина

на някакъв бродяга,

който приживе решил

да спасява от поквара

и че, с облика си мил,

таз идея ще прокара.

Идеята добра е,

но търси изпълнител.

Човек, ако желае,

не трябва му учител

или пък божи храм,

дето го подканя

да иде и със плам

робски да се кланя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме си храм...
  • Имаш право.Ако човек не носи храма в себе си,никой не може да му помогне!Поздравление!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...