Хризантеми
Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях,
спомени за лято споделени.
Чистата ви красота разбрах.
Тя прелива и се вглежда в мене.
Хризантеми, с есенния стих
болката ми кротко разпилейте.
Верността ви истинска открих.
Влезте в моя сън и с мен живейте!
А когато хали забучат
в януарска ледена поема,
напълнете с нежност моя свят.
Аз от обичта ви ще си взема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
