14.04.2011 г., 16:12

Хронично

691 0 2

Ето, че отново ме затресе

"старата песен на нов глас".

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Нищо ново за никого от нас.

 

Спокойно! Ще премине и тази фаза

на хронична любовна лудост.

А после пак ще се възстановявам с месеци

след поредната обхванала ме глупост.

 

То е ясно - няма отърване.

И няма смисъл да те отричам.

Цял живот в теб ще съм влюбена

и напук на всичко ще те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....