Хубост

Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,

някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,

някъде далече крепост в небеса се скрива,

и там в това далече се крие хубост дива.

Тая хубост, там във крепост, е една магия,

магия, древна, вечна, що сърца е тя пленила,

що още сърца ще тя да завладее, покори

и що още жили млади в гори ще да сломи.

Много до нея те да стигнат са мечтали,

мнозина своите кости във  треви са остали,

а крепост тъй студена сред облаците гледа

и бездушно стой и времето век по век отмерва.

Лято, есен, зиме, пролет, нощ и ден се сменят,

а останки от сърца пробити, сред цветята дремят,

времето безжално в тез земи, там е сякаш спряло,

прокълнато място, в тези почви нищо не би зряло.