Художници са спали под звездите ти,
орисано за гръмища небе!
А вечно неизплакани очите ти!
Със облачно, светкавично сърце!
Рисували мъгливи хоризонти...
Напъпващи под мокрото цветя...
Художници.
Номади.
Вагабонти!
Безчинстващи по белите платна!
В безбройните възшарени очи
на пълни с гъсти темпери палитри
са техните надежди и мечти...
Безименни картини.
Без субтитри.
И пак ще спят по калната ти пръст.
Ще чакат слънце бурите да погне!
През мирис див на темпер гъст
да драскат с четки по платната
ОГЪН!
© Катя Всички права запазени