galentin (Валентин Иванов)
42 22
23.09.2010 г., 11:43 ч.

Художник 

  Поезия » Друга
800 0 4

ХУДОЖНИК

 

Пред рамките  на своите картини

в ръка с палитра от бои,

той щрих след щрих рисува фини,

изпълнени с любов очи.

 

Тук сложи мъничко по-синьо,

там само точка резеда

и аз не знам кога е минал

и запечатал  в погледи света.

 

Рисувани затуй, че са красиви,

че носят в себе си зора,

те ще живеят в многото картини,

дори и да изчезнат от света.

 

Видял, че татко Леонардо

в съзнанието ни навеки влиза,

за него не важи ембаргото

да се признай за син на Мона Лиза.

 

За внук на Микеланджело Буенароти,

наследник на Верокио сега,

на четката на Дюрер и на Брьогел

и на прекрасните тицианови платна.

 

И седнал в тройката на Репин,

пред „Царството на Флора”  от Пусен,

във бой със  „Егер” на Жерико вплетен,

той коленичи пред мадоните на Рафаел.

 

Сред блясъка на своите картини

в ръка с палитра от бои,

художникът сред нас е минал

и е оставил  в рамките следи...

© Валентин Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??