Художник
ХУДОЖНИК
Пред рамките на своите картини
в ръка с палитра от бои,
той щрих след щрих рисува фини,
изпълнени с любов очи.
Тук сложи мъничко по-синьо,
там само точка резеда
и аз не знам кога е минал
и запечатал в погледи света.
Рисувани затуй, че са красиви,
че носят в себе си зора,
те ще живеят в многото картини,
дори и да изчезнат от света.
Видял, че татко Леонардо
в съзнанието ни навеки влиза,
за него не важи ембаргото
да се признай за син на Мона Лиза.
За внук на Микеланджело Буенароти,
наследник на Верокио сега,
на четката на Дюрер и на Брьогел
и на прекрасните тицианови платна.
И седнал в тройката на Репин,
пред „Царството на Флора” от Пусен,
във бой със „Егер” на Жерико вплетен,
той коленичи пред мадоните на Рафаел.
Сред блясъка на своите картини
в ръка с палитра от бои,
художникът сред нас е минал
и е оставил в рамките следи...
© Валентин Иванов All rights reserved.
