31.12.2023 г., 16:10

Художник

1.3K 1 3

 

Художникът съм аз. И всеки ден

рисувам профила ти, който обожавам,

очите, устните, открили в мен

достоен изповедник и приятел.

 

Рисувам всеки миг от нашия живот,

рисувам раждането на сина ни

и първата ни среща с него - небосвод,

под който най-щастлива преминавам.

 

С бои от чувства, с четката незрима

творя... Ала платното ми шепти,

че друг ме наставлява и закриля,

че аз не съм художникът, а ти.

 

И в мен отекват съкровени думи:

"Над нас отсъждал е самият Бог!".

Усещам връзката ни помежду ни.

Любими мой, рисувам те с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...