27.06.2007 г., 23:45

ХУЛИГАН

796 0 8
Ще ви разкажа история...


Миналото като портокал пред вас ще обеля,
сега ще предам малко мъдрост, стара повеля.
За живота няма да разказвам - смисъл няма!
Ами за любовната, сърдечна драма.

Веднъж двама се карат - син и баща,
майка ги гледа и бой обеща.
Синът пак е сбъркал, логично, нали?
Ама той е хлапак и прави бели.
Но сега не беше беля, а цяла беда,
момиче залюбил той във града.
Бащата се кара и дърпа ушите,
младежът се тръшка и псува колите.
За девойката младежът страдал, но заслужавал!
Момичето било фиданка, наша гиздава Герганка,
погледа му тя пленила и в игра опасна Сашко насадила.
Историята се развива под прецъфтяа слива,
хулиганът се навежда и момичето поглежда,
тя иска да го провокира, смелостта му да опита.
Момчето се пресяга да се покатери,
на своето момиче най-хубав цвят да намери.
Гергана го гледа и чака действие,
но младокът се подхлъзва - цяло бедствие!
За нещастие, любовта бързо отлетя,
щом Гергана под Сашо се озова.
Счупи ръката на девойката мила,
сега проклинаше цъфнала слива.

Историята повелява -
за девойка на глупак недей става!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен Милица!!!
  • Благодаря Ви, че ме четете. Това означава много за мен! Прегръдки и усмивки!
  • Хубава историйка , Миличка ! Харесвам те!
  • Мила Миличке, ти направо ме сразяваш.Толкова си готина, че направо нямам думи.Как успя да измислиш такава историйка?Поздравявам те!Аз какви глупости пишех на твоите години докато почна така да измислям историйки, а ти вече хоп и готово.Браво!
  • Аз лично много се забалвлявах докато писах този стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...