Миналото като портокал пред вас ще обеля,
сега ще предам малко мъдрост, стара повеля.
За живота няма да разказвам - смисъл няма!
Ами за любовната, сърдечна драма.
Веднъж двама се карат - син и баща,
майка ги гледа и бой обеща.
Синът пак е сбъркал, логично, нали?
Ама той е хлапак и прави бели.
Но сега не беше беля, а цяла беда,
момиче залюбил той във града.
Бащата се кара и дърпа ушите,
младежът се тръшка и псува колите.
За девойката младежът страдал, но заслужавал!
Момичето било фиданка, наша гиздава Герганка,
погледа му тя пленила и в игра опасна Сашко насадила.
Историята се развива под прецъфтяа слива,
хулиганът се навежда и момичето поглежда,
тя иска да го провокира, смелостта му да опита.
Момчето се пресяга да се покатери,
на своето момиче най-хубав цвят да намери.
Гергана го гледа и чака действие,
но младокът се подхлъзва - цяло бедствие!
За нещастие, любовта бързо отлетя,
щом Гергана под Сашо се озова.
Счупи ръката на девойката мила,
сега проклинаше цъфнала слива.
© Милица Игнатова Всички права запазени