Jun 27, 2007, 11:45 PM

ХУЛИГАН

  Poetry
800 0 8
Ще ви разкажа история...


Миналото като портокал пред вас ще обеля,
сега ще предам малко мъдрост, стара повеля.
За живота няма да разказвам - смисъл няма!
Ами за любовната, сърдечна драма.

Веднъж двама се карат - син и баща,
майка ги гледа и бой обеща.
Синът пак е сбъркал, логично, нали?
Ама той е хлапак и прави бели.
Но сега не беше беля, а цяла беда,
момиче залюбил той във града.
Бащата се кара и дърпа ушите,
младежът се тръшка и псува колите.
За девойката младежът страдал, но заслужавал!
Момичето било фиданка, наша гиздава Герганка,
погледа му тя пленила и в игра опасна Сашко насадила.
Историята се развива под прецъфтяа слива,
хулиганът се навежда и момичето поглежда,
тя иска да го провокира, смелостта му да опита.
Момчето се пресяга да се покатери,
на своето момиче най-хубав цвят да намери.
Гергана го гледа и чака действие,
но младокът се подхлъзва - цяло бедствие!
За нещастие, любовта бързо отлетя,
щом Гергана под Сашо се озова.
Счупи ръката на девойката мила,
сега проклинаше цъфнала слива.

Историята повелява -
за девойка на глупак недей става!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен Милица!!!
  • Благодаря Ви, че ме четете. Това означава много за мен! Прегръдки и усмивки!
  • Хубава историйка , Миличка ! Харесвам те!
  • Мила Миличке, ти направо ме сразяваш.Толкова си готина, че направо нямам думи.Как успя да измислиш такава историйка?Поздравявам те!Аз какви глупости пишех на твоите години докато почна така да измислям историйки, а ти вече хоп и готово.Браво!
  • Аз лично много се забалвлявах докато писах този стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...