Jun 27, 2007, 11:45 PM

ХУЛИГАН

  Poetry
798 0 8
Ще ви разкажа история...


Миналото като портокал пред вас ще обеля,
сега ще предам малко мъдрост, стара повеля.
За живота няма да разказвам - смисъл няма!
Ами за любовната, сърдечна драма.

Веднъж двама се карат - син и баща,
майка ги гледа и бой обеща.
Синът пак е сбъркал, логично, нали?
Ама той е хлапак и прави бели.
Но сега не беше беля, а цяла беда,
момиче залюбил той във града.
Бащата се кара и дърпа ушите,
младежът се тръшка и псува колите.
За девойката младежът страдал, но заслужавал!
Момичето било фиданка, наша гиздава Герганка,
погледа му тя пленила и в игра опасна Сашко насадила.
Историята се развива под прецъфтяа слива,
хулиганът се навежда и момичето поглежда,
тя иска да го провокира, смелостта му да опита.
Момчето се пресяга да се покатери,
на своето момиче най-хубав цвят да намери.
Гергана го гледа и чака действие,
но младокът се подхлъзва - цяло бедствие!
За нещастие, любовта бързо отлетя,
щом Гергана под Сашо се озова.
Счупи ръката на девойката мила,
сега проклинаше цъфнала слива.

Историята повелява -
за девойка на глупак недей става!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен Милица!!!
  • Благодаря Ви, че ме четете. Това означава много за мен! Прегръдки и усмивки!
  • Хубава историйка , Миличка ! Харесвам те!
  • Мила Миличке, ти направо ме сразяваш.Толкова си готина, че направо нямам думи.Как успя да измислиш такава историйка?Поздравявам те!Аз какви глупости пишех на твоите години докато почна така да измислям историйки, а ти вече хоп и готово.Браво!
  • Аз лично много се забалвлявах докато писах този стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...