27 jun 2007, 23:45

ХУЛИГАН

  Poesía
797 0 8
Ще ви разкажа история...


Миналото като портокал пред вас ще обеля,
сега ще предам малко мъдрост, стара повеля.
За живота няма да разказвам - смисъл няма!
Ами за любовната, сърдечна драма.

Веднъж двама се карат - син и баща,
майка ги гледа и бой обеща.
Синът пак е сбъркал, логично, нали?
Ама той е хлапак и прави бели.
Но сега не беше беля, а цяла беда,
момиче залюбил той във града.
Бащата се кара и дърпа ушите,
младежът се тръшка и псува колите.
За девойката младежът страдал, но заслужавал!
Момичето било фиданка, наша гиздава Герганка,
погледа му тя пленила и в игра опасна Сашко насадила.
Историята се развива под прецъфтяа слива,
хулиганът се навежда и момичето поглежда,
тя иска да го провокира, смелостта му да опита.
Момчето се пресяга да се покатери,
на своето момиче най-хубав цвят да намери.
Гергана го гледа и чака действие,
но младокът се подхлъзва - цяло бедствие!
За нещастие, любовта бързо отлетя,
щом Гергана под Сашо се озова.
Счупи ръката на девойката мила,
сега проклинаше цъфнала слива.

Историята повелява -
за девойка на глупак недей става!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен Милица!!!
  • Благодаря Ви, че ме четете. Това означава много за мен! Прегръдки и усмивки!
  • Хубава историйка , Миличка ! Харесвам те!
  • Мила Миличке, ти направо ме сразяваш.Толкова си готина, че направо нямам думи.Как успя да измислиш такава историйка?Поздравявам те!Аз какви глупости пишех на твоите години докато почна така да измислям историйки, а ти вече хоп и готово.Браво!
  • Аз лично много се забалвлявах докато писах този стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...