Хванете си ръцете

Избухва гняв срещу живота,

нерадостни дни редят се,

ръцете вързани с проблеми нерешени

и нищо не върви както трябва.

Радостта изчезва някъде незнайно,

безсилна пред машината държава.

Несправедливо празника да е тревожен -

за едни разкош, веселие, пиянство,

за други тъмнина, проблем, тъга.

Словото със сила ще се бори,

трудности в живота да не спират,

душата и сърцето с радост да пируват.

Щастието е дар за всички.

Защо, живот, си тъй жесток?

Защо хората делиш на две?

Да се боря с тебе трябва

и няма никога да спра.

Справедливост искам аз за всички,

за нас, любимите да имат радост.

Ще мога ли, живот, да те преборя,

спокойни дни на близките да дам?

Тъжна съм и аз, когато страдат

хората, обичани от мен.

Кой иска щастие за всички?

Кой създава безмилостно проблеми?

Хиляди без дом и хляб

и още толкова гладуват!

Как с преялите да се добрува?

Не чувстват срам и свян.

В дните ръцете си хванете,

да се обединим сме просто длъжни.

Нека страдащи да няма,

да няма хора без спокоен сън!

Обичайте се, хора!

Подайте си ръце!

Да има радост и любов!

Тъгите да ги няма!