12 may 2015, 13:59

Хванете си ръцете

  Poesía » Civil
454 1 2

                                                             Хванете си ръцете

 

Избухва гняв срещу живота,

нерадостни дни редят се,

ръцете вързани с проблеми нерешени

и нищо не върви както трябва.

Радостта изчезва някъде незнайно,

безсилна пред машината държава.

Несправедливо празника да е тревожен -

за едни разкош, веселие, пиянство,

за други тъмнина, проблем, тъга.

Словото със сила ще се бори,

трудности в живота да не спират,

душата и сърцето с радост да пируват.

Щастието е дар за всички.

Защо, живот, си тъй жесток?

Защо хората делиш на две?

Да се боря с тебе трябва

и няма никога да спра.

Справедливост искам аз за всички,

за нас, любимите да имат радост.

Ще мога ли, живот, да те преборя,

спокойни дни на близките да дам?

Тъжна съм и аз, когато страдат

хората, обичани от мен.

Кой иска щастие за всички?

Кой създава безмилостно проблеми?

Хиляди без дом и хляб

и още толкова гладуват!

Как с преялите да се добрува?

Не чувстват срам и свян.

В дните ръцете си хванете,

да се обединим сме просто длъжни.

Нека страдащи да няма,

да няма хора без спокоен сън!

Обичайте се, хора!

Подайте си ръце!

Да има радост и любов!

Тъгите да ги няма!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Стойне.Лека вечер и спокойни сънища.
  • Дълбоки разочарования и прекрасни мечти!Толкова е тъжно всичко.Пишем,
    плачем, викаме за помощ, но светът е глух заедно с водачите."Сит на
    гладене вяра не хваща." Народът ни от векове знае тази мъдрост, но уви!
    Поздравявам те за актуалната творба,Йонке и ти желая хубав ден!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...