Хванете си ръцете
Хванете си ръцете
Избухва гняв срещу живота,
нерадостни дни редят се,
ръцете вързани с проблеми нерешени
и нищо не върви както трябва.
Радостта изчезва някъде незнайно,
безсилна пред машината държава.
Несправедливо празника да е тревожен -
за едни разкош, веселие, пиянство,
за други тъмнина, проблем, тъга.
Словото със сила ще се бори,
трудности в живота да не спират,
душата и сърцето с радост да пируват.
Щастието е дар за всички.
Защо, живот, си тъй жесток?
Защо хората делиш на две?
Да се боря с тебе трябва
и няма никога да спра.
Справедливост искам аз за всички,
за нас, любимите да имат радост.
Ще мога ли, живот, да те преборя,
спокойни дни на близките да дам?
Тъжна съм и аз, когато страдат
хората, обичани от мен.
Кой иска щастие за всички?
Кой създава безмилостно проблеми?
Хиляди без дом и хляб
и още толкова гладуват!
Как с преялите да се добрува?
Не чувстват срам и свян.
В дните ръцете си хванете,
да се обединим сме просто длъжни.
Нека страдащи да няма,
да няма хора без спокоен сън!
Обичайте се, хора!
Подайте си ръце!
Да има радост и любов!
Тъгите да ги няма!
© Йонка Янкова All rights reserved.
