И аз, и ти, и те
"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си.
Жадуваното, търсеното... изгубеното!
Изобщо, как да се отречеш
от единственото живо нещо,
което предизвикателно пулсира
в този театрално абсурден свят?!
Свят на догми и предразсъдъци.
Свят, фрашкан с теории
и псевдоинтелигентни закончета.
Един разюздан от благоприличие свят,
чиито сушени и замразени плодове
не могат да заситят
глада на отрочетата му.
Хора - отвън,
гризачи по природа,
те хищно се нахвърлят на корените
от които е израсло Дървото на Познанието!
Имагинерността на мераците им
е банално вездесъща.
Съзнанието им е обвито
в хамелеонова кожа,
делата - препрограмирани.
"Деца, забравени от Бога" -
колко нелепо звучи,
колко вярно,
колко зловещо!
Гледната точка на индивида -
благоразумно разфокусирана,
насърчена в грешна посока.
Рибите искат,
но не могат да се оплачат.
Дърветата роптаят,
ала кой ли, освен вятъра, ги чува?
Небето също е начумерено -
не желае паразитни гъби
по своето ефирно тяло.
Гърчи се хоризонтът
като октопод в менгеме -
вместо житни класове,
атомна мараня се люшка пред очите ни!
От продължителното люшкане,
ние заспиваме... прави.
11.03.1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюрхан Всички права запазени