И аз, кат' Юри, за късмет
Както си седях у нас,
бъзна ме една муха,
що не ида аз
с правата лопата
трастиката до нас,
имане да изкопая!
Що пък само Юри,
нека да се заговори и за Руми!
Ала нещо през ума ми мина,
студ сега е и е зима.
Я да ида аз на плажа
с металотърсача!
Хем по - леко, хем по - близо
злато може да открия!
В миг съм там
и вече чувам
как кат морз търсача чука.
Тук ще е: пръстенче, гривничка....
И с усмивка лека
продължавам аз.
Ровя пясъка и хоп-
гвоздейче изрових,
тук стотинка жълта, там капачка
пясъка пресях - чистачка!
И добре, че се смили
набор друг един кат мен.
- Я ела приятелко,
в "CUBO" чайче с теб
едно да пием.
Злато то видя се
няма да открием!
Тъй е Юри,
тази работа не става с копане,
ум се иска, ясно е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Щерева Всички права запазени
