17.03.2008 г., 22:21

И четката ми пак рисува...

730 0 3

Колко наивно заобичах те...

Гръмотевица!

Ненавиждам те...

Художник по душа -

как рисувах те...

А пиша днес за теб

с цвят на болка,

малко носталгия,

нежност...

Откъде се взе?!

Трудно ще се справя

с твоето лице...

Няколко щрихи

ще поставя

и със сълзи тихи

живот ще му даря...

Колко наивно заобичах те?!

А цветовете в палитрата -

душата ми,

размиват се...

Ненавист ли?!

Страст нахлува!...

И четката ми пак рисува,

водена от сърцето,

най-милите черти...

Красиво е лицето,

красив си ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е!
  • Много красиво написано, а и чувството ми е адски познато 6
  • Жестоко е спрямо теб самата да ненавиждаш човека, когото все още обичаш... КОлкото и да те е наранил, продължавай да рисуваш и с четка, и с перо... Така болката се преживява по-леко! Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...