Mar 17, 2008, 10:21 PM

И четката ми пак рисува...

  Poetry » Love
729 0 3

Колко наивно заобичах те...

Гръмотевица!

Ненавиждам те...

Художник по душа -

как рисувах те...

А пиша днес за теб

с цвят на болка,

малко носталгия,

нежност...

Откъде се взе?!

Трудно ще се справя

с твоето лице...

Няколко щрихи

ще поставя

и със сълзи тихи

живот ще му даря...

Колко наивно заобичах те?!

А цветовете в палитрата -

душата ми,

размиват се...

Ненавист ли?!

Страст нахлува!...

И четката ми пак рисува,

водена от сърцето,

най-милите черти...

Красиво е лицето,

красив си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е!
  • Много красиво написано, а и чувството ми е адски познато 6
  • Жестоко е спрямо теб самата да ненавиждаш човека, когото все още обичаш... КОлкото и да те е наранил, продължавай да рисуваш и с четка, и с перо... Така болката се преживява по-леко! Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....