И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия,
трошиците от своята бохча да ръсна на врабчето в суховея,
в прашеца на дъждеца да мълча, със чайките над кея да се рея,
в алеите с повехнали цветя да сричам цял ден скучните си рими,
и да си знам, денят ми отлетя далеч от мен с Вълшебните килими,
и да не липсвам в следващите 100! – дано по мене никой да не страда.
Да си хвърча – отбрулено листо – във светлия въртеж на листопада.
4 септемврий 2019 г. ...