И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100

... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,

под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,

със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,

изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия,

трошиците от своята бохча да ръсна на врабчето в суховея,

в прашеца на дъждеца да мълча, със чайките над кея да се рея,

в алеите с повехнали цветя да сричам цял ден скучните си рими,

и да си знам, денят ми отлетя далеч от мен с Вълшебните килими,

и да не липсвам в следващите 100! – дано по мене никой да не страда.

Да си хвърча – отбрулено листо – във светлия въртеж на листопада.

4 септемврий 2019 г.

гр. Варна, 20, 40 ч.