20.06.2009 г., 12:42 ч.
И да свети!
Така е страшно. Толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко. Без език.
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи.
Не е възможно друга да изпълни,
пространството - със точно този глас.
Със този вик от нежност
на букети...
Поет ли си отиде от света,
камбани разлюлейте...
И да свети!
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Стойне! Радва ме оценката ти!
-
Как намери точно тези думи...
Хвала! -
Здравей, Марина! Радвам се, че си тук! Поздрави, мила!
---
Благодаря ти, Миглена!!! -
!!!
-
Ах, Иво, благодаря ти за хубавите думи, приятелю! Радвам се, че те докосна моето откровение.
Изпращам ти своите поздрави!
----
Радостна ме прави оценката ти, Георги! Благодаря ти от цялото си сърце!
Чудесен си!
----
Петя, мила, благодаря ти, че отново си до мен!
Прегръщам те, прекрасно момиче!
----
Да, наистина, Або - по-добре е поетите дълго да са Тук, на Земята... за да долявят пулса й...
Радва ме посещението ти! Поздрави! -
По-добре да не си отива...
-
Стегна ми гърлото...
-
Идеално изразяване.
Прекрасно! -
Рядко казвам, че някое стихотворение ме е хванало...Люси, благодаря ти за откровението...Ваше Благородие
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
