Jun 20, 2009, 12:42 PM

И да свети!

  Poetry
607 0 9

Така е страшно. Толкова боли...

В Земята се отваря жива рана.

Един поет, когато полети

към своето небе...

Една камбана

се строполява тежко. Без език.

Една камбана свлича се в безмълвие.

На мястото – мълчание кръжи.

Не е възможно друга да изпълни,

пространството - със точно този глас.

Със този вик от нежност

на букети...

 

Поет ли си отиде от света,

камбани разлюлейте...

И да свети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Стойне! Радва ме оценката ти!
  • Как намери точно тези думи...
    Хвала!
  • Здравей, Марина! Радвам се, че си тук! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти, Миглена!!!
  • !!!
  • Ах, Иво, благодаря ти за хубавите думи, приятелю! Радвам се, че те докосна моето откровение.
    Изпращам ти своите поздрави!
    ----
    Радостна ме прави оценката ти, Георги! Благодаря ти от цялото си сърце!
    Чудесен си!
    ----
    Петя, мила, благодаря ти, че отново си до мен!
    Прегръщам те, прекрасно момиче!
    ----
    Да, наистина, Або - по-добре е поетите дълго да са Тук, на Земята... за да долявят пулса й...
    Радва ме посещението ти! Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...