20 июн. 2009 г., 12:42

И да свети!

608 0 9

Така е страшно. Толкова боли...

В Земята се отваря жива рана.

Един поет, когато полети

към своето небе...

Една камбана

се строполява тежко. Без език.

Една камбана свлича се в безмълвие.

На мястото – мълчание кръжи.

Не е възможно друга да изпълни,

пространството - със точно този глас.

Със този вик от нежност

на букети...

 

Поет ли си отиде от света,

камбани разлюлейте...

И да свети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Стойне! Радва ме оценката ти!
  • Как намери точно тези думи...
    Хвала!
  • Здравей, Марина! Радвам се, че си тук! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти, Миглена!!!
  • !!!
  • Ах, Иво, благодаря ти за хубавите думи, приятелю! Радвам се, че те докосна моето откровение.
    Изпращам ти своите поздрави!
    ----
    Радостна ме прави оценката ти, Георги! Благодаря ти от цялото си сърце!
    Чудесен си!
    ----
    Петя, мила, благодаря ти, че отново си до мен!
    Прегръщам те, прекрасно момиче!
    ----
    Да, наистина, Або - по-добре е поетите дълго да са Тук, на Земята... за да долявят пулса й...
    Радва ме посещението ти! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...