sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
20 июн. 2009 г., 12:42

И да свети! 

  Поэзия
487 0 9

Така е страшно. Толкова боли...

В Земята се отваря жива рана.

Един поет, когато полети

към своето небе...

Една камбана

се строполява тежко. Без език.

Една камбана свлича се в безмълвие.

На мястото – мълчание кръжи.

Не е възможно друга да изпълни,

пространството - със точно този глас.

Със този вик от нежност

на букети...

 

Поет ли си отиде от света,

камбани разлюлейте...

И да свети!

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Стойне! Радва ме оценката ти!
  • Как намери точно тези думи...
    Хвала!
  • Здравей, Марина! Радвам се, че си тук! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти, Миглена!!!
  • !!!
  • Ах, Иво, благодаря ти за хубавите думи, приятелю! Радвам се, че те докосна моето откровение.
    Изпращам ти своите поздрави!
    ----
    Радостна ме прави оценката ти, Георги! Благодаря ти от цялото си сърце!
    Чудесен си!
    ----
    Петя, мила, благодаря ти, че отново си до мен!
    Прегръщам те, прекрасно момиче!
    ----
    Да, наистина, Або - по-добре е поетите дълго да са Тук, на Земята... за да долявят пулса й...
    Радва ме посещението ти! Поздрави!
  • По-добре да не си отива...
  • Стегна ми гърлото...
  • Идеално изразяване.
    Прекрасно!
  • Рядко казвам, че някое стихотворение ме е хванало...Люси, благодаря ти за откровението...Ваше Благородие
Предложения
: ??:??