И да свети!
Така е страшно. Толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко. Без език.
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи.
Не е възможно друга да изпълни,
пространството - със точно този глас.
Със този вик от нежност
на букети...
Поет ли си отиде от света,
камбани разлюлейте...
И да свети!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены