И дали, защото замина,
животът изведнъж отесня ми.
Угаснаха звездите в очите ми,
смрачи се синевата над мене.
И дали, защото замина,
пролетта не успя да узрее.
Гонят се ветрове в косите ми,
тъжна съм, никак не ми се смее.
И дали, защото замина,
не ми е сладък хляба.
Неотложните мъки по тебе,
сломиха ме, изгубих своята вяра.
И дали, защото те няма,
светът изглежда толкова малък.
Делници пълни с неслучване -
с втвърдените удари на моята
сърдечна китара.
© Здравка Бонева Всички права запазени