И днес, и никога...
Понякога ще спираш тук - при мен,
в центъра на непорочно чистата сълза.
И как ще моля да съм малко отразен,
за да ме видиш истински... и днес, и никога...
Че не от злоба само съм създаден
и има нещо, надълбоко в същината.
И без цена на дявола не съм продаден,
и пак така не дадох се в празнината.
Целуна ме предателко, ти Юдо - нежно...
Дори не знаеш тежеста на моeто бреме,
и ходех мъртъв, унижен, болезен...
Не ми повярва в оставащото време.
Замразена статуя на пиедестал
заля ме непорочно чистата сълза,
невиждащ, сляп, завинаги заспал
копнея да ме видиш... и днес, и никога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
