И дордето свят светува
Простих си ненавременната ми поява
в прилично подредения твой мъжки свят;
простих ти незаслужената ми тиара.
С простителност, наситена в оранжев цвят.
Повярвах, че Синът Човешки-Божий
изкупи всяка болест, горест, смърт и грях;
изтрих от речника си "невъзможност".
И отредих на вярата ми пурпурния цвят.
Прелях ожидането си в бездънна стомна,
без мярка да я пълня с милост, благодат;
и да отсипвам щедро на сърцебездомника.
Надеждата ми заблестя в лазурен цвят.
Бичът съмнение се пробва многократно
душеубийствено да ме жигоса с' свой печат,
незнаещ - дан на силата платила без остатък,
за смелостта опазих стръкче тревен цвят.
Неискреност когато много дни валеше,
ала накрая слънцето на близостта изгря;
видях довчерашният единак как сам облече
триумфа на приятелството в златен цвят.
Навярно чули сте да казват - добрината
е безгранична и способна да строши скала;
никога безлично и нетърсещо отплата
доброто внася полъха на виолетов цвят.
Какво е храмът? Свято място? Сграда?
Възкръснало в прославата на обичта сърце!
Додето топла е, кръвта ми все ще багри
в червено любовта. Великден е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
