24.04.2020 г., 17:10 ч.

И двамата се сляхме с полето (mislitel/Brinne) 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
1874 4 31
Вървиш в полето, кожата целува
и слънцето, и вятъра с копнеж.
В небето облаче памучено палува,
в тревичките се крие таралеж.
Цветята ароматно те унасят
във своя свят богато украсен,
далече от суетния ни блясък,
далече от бетона ни студен.
А ти вървиш, прегръщаш се с дървета,
и галиш вековете в тях заспали.
Не гледаш със очи, а със сърцето,
а мислите ти са снежинкови и бяли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Предложения
: ??:??