И двамата се сляхме с полето (mislitel/Brinne)
Вървиш в полето, кожата целува
и слънцето, и вятъра с копнеж.
В небето облаче памучено палува,
в тревичките се крие таралеж.
Цветята ароматно те унасят
във своя свят богато украсен,
далече от суетния ни блясък,
далече от бетона ни студен.
А ти вървиш, прегръщаш се с дървета,
и галиш вековете в тях заспали.
Не гледаш със очи, а със сърцето,
а мислите ти са снежинкови и бяли.
Природата се слива с теб, а ти със нея,
прашинка си от красота сред красотата.
Разкриваш, колко приказна е Гея
и се сбогуваш в себе си с тъгата.
Усещаш ли, усещаш ли това -
Кажи ми с твои думи, с твоя страст!
Летиш ли в този миг с крила,
кажи ми... вече слушам аз...
20.04.2020. mislitelqt
Послушай с мене – вятърът шепти
и ни разказва приказки незнайни.
Ти пръстите си в мойте преплетѝ
да бродим по пътеките омайни.
А вятърът, следовник мълчалив,
косите ми разплита неуморно.
Красиво е, а в този миг щастлив
врата към свят магесан се отвори –
поток рисува сребърна стрела,
прелитнала през тучните поляни.
Жужи в ухото пухкава пчела
и в онзи цвят за дълго ще остане…
И крачим с теб под слънчеви лъчи –
блести далече ярък небосклона!
Душата днес възторгната мълчи
и в красотата дири си заслон.
22.04.2020. Brinne
Благодаря сърдечно на Мариана, че се съгласи да сътворим и този дует! За мен лично е огромно удоволствие това! Надявам се, и за нея!...
Благодаря й още веднъж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
