И дворът с тишина се облече
И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече.
Отлетяха далече пъстрите птици,
притихна бъбривият вятър,
а дългите клони - стоманени жици,
забиха се тежки в земята.
На големия дънер приседнал
с коси посребрени-лъчисти,
мъка в гърдите си впрегнал,
отрони – тъжна въздишка...
Затаила дъх, аз се молех -
сякаш намирах се в приказка,
да израсне дървото отново,
мъката на баща ми да стихне.
Но припадаше траурен мракът...
от очите му – запалени свещи,
над дънера тъжно прокапваха
восъчни сълзи – горещи.
Загледана в него... разбирах,
загубил бе нещо голямо,
завинаги от двора - замина
прекрасното лято мечтано.
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, да, колкото пъти поглеждах към дънера, толкова пъти съм плакала!
-
Значи и ти си преживяла загубата на орех. Много ми харесва как си описала всичко.
-
с тъжни стъпки влезе в душата ми...
-
Невероятен стих!
-
И дворът с тишина се облече!
Тишината е откровение!
Каква ли мъка е накарала Човека,да отсече това чудесно дърво!
Харесах!Поздрав! -
Тъжна приказка. Каква ли причина има човек да отсече орех, орех се сади.
Много ми хареса, много тъга има в стиха... -
Толкова ми стана мъчно,че заплаках.Тежък стих за хора като мен ,в които надделява емоционалното.Поздрав!
-
Много добро първо четиристишие, сполучливо изведено заглавие...
Над останалото, по моето скромно мнение, трябва да поработиш още малко.
Надявам се да не се обидиш.
п.п.: Прииска ми се да цитирам едно кратичко, но изпълнено със смисъл стихче, чийто автор за съжаление на помня.
"Татко отсичаше круши,
които не даваха плод...
Колко ли круши отсечени
има във всеки живот."
Поздрав! -
Дълбок стих!
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
