30.08.2008 г., 14:12

И говорели си две звездички...

673 0 3
 

- Искаш ли къс Луна да ти подаря,

  и пътя млечен,

  и Земята цяла?

 

- Искам само онази светлина...

 

- Искаш ли хиляди звезди да огряват твоите очи,

  искаш ли милиони галактики само твои,

  искаш ли сърцето ми - единствето за тебе...?

 

- Искам само онази светлина, с която грееш ти,

  искам като тебе боса да тичам към Луната,

  искам сърцето ти - единствено за мен...!

 

- И Луната, и Земята, и звездите ще ти дам,

  но сърцето вече е твое, не разбра ли?

 

- И нови светове ще имаме, нали?

  Само наши...

  Заедно, нали?

 

- И с шепи ще събираме любов,

  и космос ще градим така,

  и ще бъдем като хиляди, събрани в едно, звезди...

 

- Готов ли си?

  Няма ли да те боли?

  Няма ли да искаш други звезди да броиш?

  Няма ли между другите любовта да изгубиш?

 

- Няма Луната да ти открадна,

  нито Земята цяла,

  или пътя млечен...

  Готов съм да те обичам така, както никой друг не знае...

 

 

                                                                                                                                        : )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...