30.08.2008 г., 14:12

И говорели си две звездички...

675 0 3
 

- Искаш ли къс Луна да ти подаря,

  и пътя млечен,

  и Земята цяла?

 

- Искам само онази светлина...

 

- Искаш ли хиляди звезди да огряват твоите очи,

  искаш ли милиони галактики само твои,

  искаш ли сърцето ми - единствето за тебе...?

 

- Искам само онази светлина, с която грееш ти,

  искам като тебе боса да тичам към Луната,

  искам сърцето ти - единствено за мен...!

 

- И Луната, и Земята, и звездите ще ти дам,

  но сърцето вече е твое, не разбра ли?

 

- И нови светове ще имаме, нали?

  Само наши...

  Заедно, нали?

 

- И с шепи ще събираме любов,

  и космос ще градим така,

  и ще бъдем като хиляди, събрани в едно, звезди...

 

- Готов ли си?

  Няма ли да те боли?

  Няма ли да искаш други звезди да броиш?

  Няма ли между другите любовта да изгубиш?

 

- Няма Луната да ти открадна,

  нито Земята цяла,

  или пътя млечен...

  Готов съм да те обичам така, както никой друг не знае...

 

 

                                                                                                                                        : )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...