И хаосът ражда звезда
Тихо се сливам във тъмните дебри
със самотната богиня – Нощта.
Вятър събужда камбанени кедри.
Да, такава е тя – гола тъга.
Под тътен просторът страшно трепери,
бездънен устрем на мъртви очи.
Луната вече я бяха проклели,
изворът замръзнал още мълчи.
Златен нектар зора ще налее
и пак геройски ще срещнем деня,
сякаш няма липса, а нещо грее...
И хаосът ражда нова звезда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
