2.05.2009 г., 13:22

И хаосът ражда звезда

Поезия » Философска

1.6K 0 13

Тихо се сливам във тъмните дебри
със самотната богиня – Нощта.
Вятър събужда камбанени кедри.
Да, такава е тя – гола тъга.

Под тътен просторът страшно трепери,
бездънен устрем на мъртви очи.
Луната вече я бяха проклели,
изворът замръзнал още мълчи.

Златен нектар зора ще налее
и пак геройски ще срещнем деня,
сякаш няма липса, а нещо грее...
И хаосът ражда нова звезда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

myworld (Аз)

Красива поанта!Аз ти пожелавам да следваш своята звезда винаги,защото тя ще те отведе до Истината!

2013-01-04T18:28:08+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

........ще срещнем деня,
сякаш няма липса, а нещо грее...
И хаосът ражда нова звезда...

колко отчаяно я търсим понякога.. тази звезда.. родена от хаоса..

2009-05-23T15:45:58+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Похвален стих!
Шестица не спестих

2009-05-23T15:42:10+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Благодаря ви на всички " Венци, сетих се за коя говориш,мисля...Но не е тя

2009-05-23T13:06:31+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Изпих нектара на ноща, прегледах подотчетните си страхове, удавих се в словата на приятел, подписах се с човешкото си "ДА и Не", но хаосът звездите си отпрати в страни от кръстопътя на разделите, и ето,че ми е добре...признах си липсите- очаквам стиховете )))))))

2009-05-09T19:08:58+03:00