May 2, 2009, 1:22 PM

И хаосът ражда звезда

Poetry » Philosophical

1.6K 0 13

Тихо се сливам във тъмните дебри
със самотната богиня – Нощта.
Вятър събужда камбанени кедри.
Да, такава е тя – гола тъга.

Под тътен просторът страшно трепери,
бездънен устрем на мъртви очи.
Луната вече я бяха проклели,
изворът замръзнал още мълчи.

Златен нектар зора ще налее
и пак геройски ще срещнем деня,
сякаш няма липса, а нещо грее...
И хаосът ражда нова звезда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myworld (Аз)

Красива поанта!Аз ти пожелавам да следваш своята звезда винаги,защото тя ще те отведе до Истината!

2013-01-04T18:28:08+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

........ще срещнем деня,
сякаш няма липса, а нещо грее...
И хаосът ражда нова звезда...

колко отчаяно я търсим понякога.. тази звезда.. родена от хаоса..

2009-05-23T15:45:58+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Похвален стих!
Шестица не спестих

2009-05-23T15:42:10+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Благодаря ви на всички " Венци, сетих се за коя говориш,мисля...Но не е тя

2009-05-23T13:06:31+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Изпих нектара на ноща, прегледах подотчетните си страхове, удавих се в словата на приятел, подписах се с човешкото си "ДА и Не", но хаосът звездите си отпрати в страни от кръстопътя на разделите, и ето,че ми е добре...признах си липсите- очаквам стиховете )))))))

2009-05-09T19:08:58+03:00