И хвърлила монетата през рамо…
И хвърлила монетата през рамо…
на мама
една сълза отронена в душата
за кой ли път напомни пак за теб
а после се разпръсна във тревата
разрошена от есенния ден
припомних си усмивката ти нежна
безкрайната ти звездна топлина
походката ти вятърно безбрежна
и погледа облян във светлина
прегърната от огненото слънце
по пътя пак закрачих в тишина
но вътре в мен покълна като зрънце
изпратена от тебе синева
обичам те макар да си далече
невидима смълчана и сама
една надежда времето облече
на моята раздиплена снага
аз знам че ще се върнеш невредима
и пак високо ние ще летим
със силата си двойно неделима
света за вечност ние ще спасим
на глас изричам името ти, мамо,
заключвам го във моето сърце
и хвърлила монетата през рамо
изписвам Вяра в тихото небе
04.10.2016г.
Елица
_____________________________
26 години без нея
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Светли, благодаря ти!
-
Трогателно...
-
teis, Вики и Кети, благодаря ви сърдечно за съпричастността.
Вики, новото ти стихотворение в блогчето ти в блог.бг е много хубаво!
Следя си те от моето далечно ветровито пространство и обмислям дали през новата година да не се постарая да поствам поне по едно стихотворение месечно в cinderellathespy. Нещо продължава да не ми допада настоящата атмосфера в блог.бг и манипулацията на прочитите. Прегръдки от мен! -
Ели! Да помълчим...
-
Поклон!
-
Това се казва поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
