И хвърлила монетата през рамо…
И хвърлила монетата през рамо…
на мама
една сълза отронена в душата
за кой ли път напомни пак за теб
а после се разпръсна във тревата
разрошена от есенния ден
припомних си усмивката ти нежна
безкрайната ти звездна топлина
походката ти вятърно безбрежна
и погледа облян във светлина
прегърната от огненото слънце
по пътя пак закрачих в тишина
но вътре в мен покълна като зрънце
изпратена от тебе синева
обичам те макар да си далече
невидима смълчана и сама
една надежда времето облече
на моята раздиплена снага
аз знам че ще се върнеш невредима
и пак високо ние ще летим
със силата си двойно неделима
света за вечност ние ще спасим
на глас изричам името ти, мамо,
заключвам го във моето сърце
и хвърлила монетата през рамо
изписвам Вяра в тихото небе
04.10.2016г.
Елица
_____________________________
26 години без нея
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
