И какво по-лошо от това

душата ти да е в затвор, в окови.

Без срок на задържане.

Без право на оспорване.

Стоиш, търпиш и чакаш.

А може да е напразно...

Изтръгнете очите ми,

но душата ми върнете.

Без нея нямам очи.

Не виждам, не чувствам,

безмълвна вървя без посока.

Като птица без криле се чувствам,

чакаща своя конец...

Ясно устремена към гибелта,

само едничката надежда ме крепи

душата ми един ден да се освободи.