13.09.2017 г., 21:01

И какво по-лошо от това

1K 1 0

И какво по-лошо от това

душата ти да е в затвор, в окови.

Без срок на задържане.

Без право на оспорване.

Стоиш, търпиш и чакаш.

А може да е напразно...

 

Изтръгнете очите ми,

но душата ми върнете.

Без нея нямам очи.

Не виждам, не чувствам,

безмълвна вървя без посока.

Като птица без криле се чувствам,

чакаща своя конец...

 

Ясно устремена към гибелта,

само едничката надежда ме крепи

душата ми един ден да се освободи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...