Едва ли с думички прости ще мога аз да опиша

 що виждат очите ми грешни и как със слънцето дишат.

Гледам и благородно мечтая да бъда това огнено чудо

Да мога като него да галя с лъчите които те пишат.

Да мога като него с божествени ласки да озарявам лицето красиво

Да пръскам дъги злато пери по косите ти като съвършено изкуство

Да топля и сгрявам лицето ти мило с онзи негов пламък и жар

Да виждам усмивката блага,която е знак за благодарност и дар

Да милвам нежно кожата бяла и да създавам онзи загар

Който като узрялото грозде изпълва се в цвят кехлибар.

Да огрявам сърцето ти скрито с лъчите струйни от злато,

Да го изпълвам с мечтите красиви и обич,неземна, богата.

Да виждам пламък в очите кат светулки посред нощ заблестели

Които са огън,вулкан в тъмнината и светлината с устрем изплели.

И като магнолиев лист,божествен,отправен нагоре в небето

разцъфваща,засенчваща всичко,дори букета с лицето

така го виждам с очи слънчеви,мили,игриви

отправели взор към теб,към очите щастливи.