Когато искаш да избягаш,

да скриеш своите сълзи,

когато чужд си на света огромен

и си разбил жестоко своите мечти.

И когато всичко друго е на прах,

и когато без смисъл е и пътят, и денят

и за обич пак оставаш жаден,

и думите душата ти горят.

Тогава ела при мен незван,

нечакан и неканен, пак изгубен,

да търсиш тук надежда и подслон

и край на твоя път тъй труден.

През твоите дълги, залутани дни

през огън, ледове и страх,

дойде при мен, но вече късно,

вече няма нищо - само прах...