И когато... накрая
789
0
1
Когато искаш да избягаш,
да скриеш своите сълзи,
когато чужд си на света огромен
и си разбил жестоко своите мечти.
И когато всичко друго е на прах,
и когато без смисъл е и пътят, и денят
и за обич пак оставаш жаден,
и думите душата ти горят.
Тогава ела при мен незван,
нечакан и неканен, пак изгубен,
да търсиш тук надежда и подслон
и край на твоя път тъй труден.
През твоите дълги, залутани дни
през огън, ледове и страх,
дойде при мен, но вече късно,
вече няма нищо - само прах...
© Габриела All rights reserved.
Благодаря за стиха!