И когато пак настъпи Есен... меланхолията ще сменя със песен
откъслечни слова,
те слети са преплитат
със шепот на листа,
от гората до реката,
която си тече
и бавно се разлива
с клокочещ звън - дейре.
Кълвач разкъсва този
спокоен, нежен свят
със чукане далеко
по някой дъб глухат…
Отнейде совата ще му изкряска
да пази малко тишина
и отново мир настъпва,
клокочи само тъз река...
А пък от дърветата се сипят тихо,
нежно... сипят се - листа...
И златното преобладава
в безбройните Ван Гогски - варианти
в насрано бавно преминава
оголват се дърветата - гиганти,
и сега изпъкват жиците на тока
покрай тях опънати като тиранти.
Отлитат пролетните птици
на ята в въздушни колесници
и вятърът ми пак шепти
откъслечни слова… мечти…
Защо ли ми е малко терсене?
защо ли ми е нещо недобре?
И от вътре меланхолия боде
Нима причината е във това
Че настъпва бавно Есента…
по дяволите тъз река,
по дяволите вятърът и сухите листа
дърветата са гола самота
в очакване да се затрупат със снега,
да се окъпят в снежна белота…
Не беше ли в Япония смъртта
сиволизирана със белота...
по дяволите и това...
Пък аз в Бразилия ще отлетя,
казват пролетта е там дошла…Майната им….Зимата и Есента…
стойте си на топличко до печката с дърва доде бумти
подреждайки картини от изсъхнали цветя - мечти
и доде потънали във еуфорията там на свойта икебана
във тоз момент ще се разкарвам аз с гадже под ръка
по плажовете на бразилската - Копа Кабана…
оставям есента и зимата за вас... да им се радвате…ЧЕ ЛОШО НЯМА.
Нека идва есента... аз си свиркам под носа...
няма да ме хване у дома с меланхолия и пустота...
с дъждове и гарги, кал... мъгла
Стягай се Бразилийо за български кавал
КАРНАВАЛ, КАРНАВАЛ, КАРНАВАЛ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Станчев Всички права запазени
