И колко трудно. Само как боли.

Сърцето ти разкъсано да стене,

умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...

Това което искаш да си вземеш.

И лудост е. Безумие дори.

А тази лудост толкова е сладка.

С безумието боря се. Уви.

Готова съм в ръцете му да падна.

Ела. Ела, сега и тук. Ела, бъди безумен и безотговорен.

Каквото искаш просто си вземи,

а после за греха си ще се молим.

Ела и всичко, всичко промени.

Дай смелост, дай сила на страха ми.

И никога не си отивай ти.

Бори се, бори се да останеш в ума ми.

Трептя, трепят в мен и те,

дали са пеперуди или друго,

желание ли си или пък не?!

Какво ми става, може би съм луда?!

Ах. Силно е. Не спира и пламти.

Гори и цяла мене ме изгаря.

От безсилие ли ме боли?

Не е било или пък се повтаря?!