И лудост е - безумие дори
И колко трудно. Само как боли.
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори.
А тази лудост толкова е сладка.
С безумието боря се. Уви.
Готова съм в ръцете му да падна.
Ела. Ела, сега и тук. Ела, бъди безумен и безотговорен.
Каквото искаш просто си вземи,
а после за греха си ще се молим.
Ела и всичко, всичко промени.
Дай смелост, дай сила на страха ми.
И никога не си отивай ти.
Бори се, бори се да останеш в ума ми.
Трептя, трепят в мен и те,
дали са пеперуди или друго,
желание ли си или пък не?!
Какво ми става, може би съм луда?!
Ах. Силно е. Не спира и пламти.
Гори и цяла мене ме изгаря.
От безсилие ли ме боли?
Не е било или пък се повтаря?!
© Теодора Цонева All rights reserved.
