И май валеше от любов
Пръстите ми ронят тишина.
Златни са, когато теб обичат.
Ритмирам, заедно с дъжда
и с него по лицето ти се стичам.
А мокрите ти бузи ме зоват,
с чадърени целувки да ги скрия.
По клепките... В очите ти звънят
женствените, твои сто магии.
И правят ме по-мокър от дъжда.
И по-прозрачен от небесна капка.
От устните ти ражда се дъга.
По мен изгрява. Като отпечатък
от облачното - бели ходила,
избистрили небе до синьо.
Любов се ражда от дъжда.
Над нас изплакан. Мълчаливо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
