dodic (Деян Димитров)
266 1705
6.05.2008 г., 13:27 ч.

И май валеше от любов 

  Поезия » Любовна
938 0 26
 

 

        Пръстите ми ронят тишина.

        Златни са, когато теб обичат.

        Ритмирам, заедно с дъжда

        и с него по лицето ти се стичам.

        А мокрите ти бузи ме зоват,

        с чадърени целувки да ги скрия.

        По клепките... В очите ти звънят

        женствените, твои сто магии.

        И правят ме по-мокър от дъжда.

        И по-прозрачен от небесна капка.

        От устните ти ражда се дъга.

        По мен изгрява. Като отпечатък

        от облачното - бели ходила,

        избистрили небе до синьо.

        Любов се ражда от дъжда.

        Над нас изплакан. Мълчаливо.

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??