И май валеше от любов
Пръстите ми ронят тишина.
Златни са, когато теб обичат.
Ритмирам, заедно с дъжда
и с него по лицето ти се стичам.
А мокрите ти бузи ме зоват,
с чадърени целувки да ги скрия.
По клепките... В очите ти звънят
женствените, твои сто магии.
И правят ме по-мокър от дъжда.
И по-прозрачен от небесна капка.
От устните ти ражда се дъга.
По мен изгрява. Като отпечатък
от облачното - бели ходила,
избистрили небе до синьо.
Любов се ражда от дъжда.
Над нас изплакан. Мълчаливо.
© Деян Димитров All rights reserved.
