dodic (Деян Димитров)
266 1705
May 6, 2008, 1:27 PM

И май валеше от любов 

  Poetry » Love
962 0 26
 

 

        Пръстите ми ронят тишина.

        Златни са, когато теб обичат.

        Ритмирам, заедно с дъжда

        и с него по лицето ти се стичам.

        А мокрите ти бузи ме зоват,

        с чадърени целувки да ги скрия.

        По клепките... В очите ти звънят

        женствените, твои сто магии.

        И правят ме по-мокър от дъжда.

        И по-прозрачен от небесна капка.

        От устните ти ражда се дъга.

        По мен изгрява. Като отпечатък

        от облачното - бели ходила,

        избистрили небе до синьо.

        Любов се ражда от дъжда.

        Над нас изплакан. Мълчаливо.

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??