и мисля че на Богородица.. си спомням...
Днес мораво димитровче видях... отново.
Задъхах се... обичам този аромат да ми горчи.
А днес ми натежа във ноздрите... като олово...
Обви ме с мрачни някакви вълни.
Погледнах го - лилава чашка, лятно цвете.
Но някак ми напомня за смъртта... през лятото.
О, моля ви, не го садете!!
То сякаш тук изпраща някого...
И мисля, че на Богородица... си спомням,
май носихме на дядо... мораво димитровче.
А може и да беше някой помен?
Не знам... ала го сплетох на венче...
Откъснах го. Не трябваше да го убивам!!!
Ала от спомена започна някак си да ми присяда...
Не мога във градината да го поливам!!
Ще чакам Богородица... и ще намина там - при дядо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
