Jun 14, 2008, 4:18 PM

и мисля че на Богородица.. си спомням...

  Poetry
1.4K 0 5
 

Днес мораво димитровче видях... отново.

Задъхах се... обичам този аромат да ми горчи.

А днес ми натежа във ноздрите... като олово...

Обви ме с мрачни някакви вълни.

 

Погледнах го - лилава чашка, лятно цвете.

Но някак ми напомня за смъртта... през лятото.

О, моля ви, не го садете!!

То сякаш тук изпраща някого...

 

И мисля, че на Богородица... си спомням,

май носихме  на дядо... мораво димитровче.

А може и да беше някой помен?

Не знам... ала го сплетох на венче...

 

Откъснах го. Не трябваше да го убивам!!!

Ала от спомена започна някак си да ми присяда...

Не мога във градината да го поливам!!

Ще чакам Богородица... и ще намина там - при дядо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...