sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
Jun 14, 2008, 4:18 PM

и мисля че на Богородица.. си спомням...

  Poetry
1.4K 0 5
 

Днес мораво димитровче видях... отново.

Задъхах се... обичам този аромат да ми горчи.

А днес ми натежа във ноздрите... като олово...

Обви ме с мрачни някакви вълни.

 

Погледнах го - лилава чашка, лятно цвете.

Но някак ми напомня за смъртта... през лятото.

О, моля ви, не го садете!!

То сякаш тук изпраща някого...

 

И мисля, че на Богородица... си спомням,

май носихме  на дядо... мораво димитровче.

А може и да беше някой помен?

Не знам... ала го сплетох на венче...

 

Откъснах го. Не трябваше да го убивам!!!

Ала от спомена започна някак си да ми присяда...

Не мога във градината да го поливам!!

Ще чакам Богородица... и ще намина там - при дядо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0