Очите му искрящ топаз са,
кожата като диамант блести,
той пази свойта страшна тайна,
Отровата във вените гори...
Жестоката съдба прокле го,
да бъде сам-самичък на света,
сърцето му отдавна мъртво,
намиращ се между живота и смъртта...
И иска той живот човешки,
да плаче, да кърви и диша,
а не чудовище бездушно,
което да не знае да обича... ...