И мъртвото сърце обича
Очите му искрящ топаз са,
кожата като диамант блести,
той пази свойта страшна тайна,
Отровата във вените гори...
Жестоката съдба прокле го,
да бъде сам-самичък на света,
сърцето му отдавна мъртво,
намиращ се между живота и смъртта...
И иска той живот човешки,
да плаче, да кърви и диша,
а не чудовище бездушно,
което да не знае да обича...
Но ето там, от нейде тя се появява,
различна е, специална,
не се бои от неговата същност,
странна е, но идеална...
Сърцето сякaш пак започва да тупти
и чувство непознато в него се заражда,
съдбите им преплитат се в една,
и тяхната любов във вечността ще се преражда...
© Теодора All rights reserved.
