И най-вече... с малко продължение...
Трудно, почти невъзможно е
сам да плуваш в морето на
бездуховността!
Остава ти малка надежда
да срещнеш сродна
душа.
И най-вече затова, за да
можеш с нея, по пътя поел,
да разбереш що е живота,
има ли той самоцел...
... и да знаеш, че накрая,
когато на ръба си се спрял,
този, когото ти си избрал,
ръката си ти би подал.
Поел ръката и смело
тръгнал напред...
в безкрайността, където
времето няма отчет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Бориславов Всички права запазени
